Теравада или малката колесница

Теравада, наричана още Хинаяна или малката колесница, представлява пътят на освобождението или един от двата основни пътя в Будизма.

Пътят на освобождението се състои в това да премахнем недоразуменията за природата на истинското аз и да се откъснем от собственото его, за да постигнем освобождението; това се постига чрез практиката, позволяваща да се получат четирите плодове на школата Шравака.

Когато говорим за истинско "аз" в будизма имаме предвид нещо вечно и трайно. Очевидно е, че нашето физическо тяло не е вечно, то издържа едва 70-80 години, а дори и да издържи повече благодарение на йогистки практики например, то рано или късно ще бъде разрушено. Следователно физическото тяло не може да е това "аз" и не би трябвало да се привързваме твърде много към него, тъй като рано или късно вече няма да го има.

Същите разсъждения важат и за онова, което някои хора наричат душа или дух т.е. сборът от мислите и чувствата на даден човек. Чудесно знаем, че мислите и чувствата се менят във времето - в един момент мислим по един начин, в друг - по друг; днес обичаме шоколад, а утре е възможно да не можем да го гледаме и т.н. Следователно и този "дух" или "душа" не е вечен и не би трябвало да се привързваме особено към него.

Същото, разбира се, важи и за разнообразните желания или удоволствия, които имаме или бихме желали да получим. Всички те са нетрайни и непрекъснато се появяват, изчезват или се трансформират.

Всички сме виждали как едно дете плаче отчаяно, ако му вземем любимата играчка, и се държи така все едно е настъпил края на света или е изгубило своя "аз". Ние като възрастни, разбира се, намираме това за детинско. В същото време, ако например дърво падне върху любимата ни кола, бихме имали една много подобна на дете реакция вместо да си спомним, че притежаването на кола е просто още една временна дхарма (т.е. нетраен феномен) и рано или късно ще трябва да се разделим с нея.

Целта на пътя на освобождението е да се премахнат всички тези привързаности и човек да си даде ясна сметка за нетрайността на различните феномени, които го заобикалят.

Когато архатът извърви целия път на освобождението, то той вече е в състояние да спре да се преражда. В същото време, ако той иска да постигне нивото на Буда трябва да поеме и по пътя на мъдростта.