За онези, които вярват, че будизмът изисква да се живее единствено в настоящия момент

Това мисловно съзнание наистина не е сърцето на бодхи, но то ни помага да разберем много неща. Понякога хората имат различни мнения по даден въпрос. Това е много интересно, тъй като позволява известно отваряне на съзнанието. Например някои казват, че трябва да се живее в настоящия момент. Те възприемат много стеснена гледна точка и губят от поглед цялостната картина. Единствено сърцето на бодхи е способно да види изцяло нещата. Мисловното съзнание не може да го направи, което ни позволява да потвърдим, че то не е сърцето на бодхи.
Онова, което виждаме, не е задължително вярно или точно. Бих желал да илюстрирам последното с един пример.
Преди няколко години пътувах до Италия на гости на приятели. Бях на улицата с двама приятели, когато покрай нас профуча едно ферари. На волана имаше една руса красавица, която носеше тъмни очила и изглеждаше много спокойна. Единият приятел, който си падаше по хубави коли, така се развълнува от вида на автомобила, че веднага ми каза модела и годината на производство. Той изобщо не беше забелязал жената. Другият ми приятел, който се интересуваше от хубави жени, веднага ме осведоми, че русата госпожица е много красива и с голям бюст. Не беше обърнал никакво внимание на колата. И двамата бяха много развълнувани, но всеки бе видял само онова, което бе искал да види.
Ако твърдим, че онова, което виждаме е вярно, то онзи, който беше обърнал внимание само на ферарито, нямаше да е съгласен с другия, който беше видял само жената на волана, и това би довело до конфликт.
Мисловното съзнание е неспособно да долови или узнае всички функции на чувстващите същества. Ето защо е добре да не отдаваме прекалено внимание на думите на онези, които, смятайки се за будисти, твърдят, че трябва да се живее в настоящето - подобен начин на живот е много ограничен и е чужд на будизма. Настоящият момент е един агрегат на процеса, непрестанната дейност на мисловното съзнание. „Мигът, в който говоря, е вече далеч от мен“ - казваше поетът . Така дори настоящето е празно. По тази причина хората, които си мислят, че будизмът изисква да се живее в настоящето, всъщност нямат никаква представа от него.
Онези, които практикуват будизма, никога не живеят в настоящия момент - те наблюдават мисловното съзнание и виждат, че там непрестанно се раждат и изчезват мислите. След това се питат как биха могли да осигурят необходимите условия за положителна трансформация на кармичните плодове - те следователно обръщат внимание на миналото, бъдещето и настоящето. Учението на Буда разглежда нещата глобално, като се държи сметка за цялостното развитие на кармичния процес.
Ако някой се привърже твърде много към нещо, което е наблюдавал в настоящия момент, съзнанието му ще е по-малко отворено. Ще се държи като двамата ми италиански приятели - няма да е съгласен с онези, които виждат нещо различно от него.
Следователно трябва ли наистина да се живее в настоящия момент?
Оставям ви да помислите.