Някои заблуди в тибетския „будизъм“ (1)

Отдавна исках да напиша коментар по повод на някои схващания, които се разпространяват от ламаистите и които са ясен белег за това колко далече са техните учения от преподаденото от Буда Шакямуни. Не зная дали самите те си дават сметка и въпреки това продължават единствено с цел да си набавят материални и всякакви други облаги или пък вярват искрено в това, което правят. Вероятно големите им „учители“, като разните ринпочета и самият Далай лама, все пак са наясно - в крайна сметка, в различните си интервюта те говорят различни неща в зависимост от аудиторията с цел да ѝ се харесат. Това показва, че ги вълнува не толкова истината и учението на Буда, а по-скоро колко хора ще привлекат за личните си цели. Но мисля, че се отклоних, така че ще спра дотук по този въпрос.

И така, за какви точно признаци трябва да внимаваме, за да не се набутаме в нещо, което се самообявява за будизъм, но няма нищо общо с него или дори му противоречи?

Например, ринпочетата с голямо удоволствие разправят, че тяхното учение е много тайно, но за сметка това много велико и превъзхождащо Теравада и Махаяна т.е. учението на Буда Шакямуни. Това, разбира се, е светотатство, ако бъде изречено от будист, тъй като няма как учението на един Буда да бъде превъзхождано от друго учение. Тибетските „будисти“ не пропускат да се застраховат, като заявяват, че тяхното „по-висше“ учение идва от Буда Ваджрадхара. Има обаче един сериозен проблем - във всяка епоха и на всяко място има само един буда. Сега е епохата на Буда Шакямуни, а след хиляди години ще дойде следващият буда - Буда Майтрея. Иначе казано, ако някой в момента претендира, че сам той е буда или че следва учението на буда, различен от Буда Шакямуни, очевидно влиза в противоречие с будистките сутри и думите на Буда Шакямуни. Следователно онзи, който наистина иска да изучава будизма, би трябвало да избягва подобни хора.

Да вземем друг пример - разни ламаисти с удоволствие разправят как истинската дхарма се преподава само тайно от гуру на ученик, даже понякога така ѝ викат - Гуру–йога или "установяване на връзка с учителя". След това разправят, че ученикът трябвало да си представи, че неговият учител е „буда“ и от това щяло да има огромна полза. Щеше да е забавно, ако не беше толкова тъжно, че има наивни хора, които могат да повярват на подобно нещо. Гуру системата не е нещо ново, тя съществува от хилядолетия в Индия и дори в наши дни има гурута, при които хората ходят за съвет. Един индиец ми разправяше, че например в неговия щат - Гуджрати - било много разпространено човек да си избере гуру и да ходи редовно за наставления. Всички тези индийски гурута, разбира се, нямат претенции да са будисти.

Отделно, във всяка секта основното правило е да има гуру, чиито думи не се поставят под съмнение. Нали разбирате, ако човек си представя, че неговият гуру е буда, ако си представя, че гуруто е непогрешим и го закриля, то той ще започне наистина да му вярва безрезервно и да не проверява, ей-така за всеки случай, в сутрите дали пък учението на неговия гуру не противоречи случайно на думите на Буда Шакямуни.

Много интересен въпрос е също как човек решава, че даден гуру е „реализиран“ учител? Защото носи готината титла „ринпоче“ или „лама“, защото някаква организация го е признала, защото хората така говорят, защото е симпатичен или защото просто спазва обетите и неговите думи не противоречат на сутрите? 

Това, че някои хора не си задават тези въпроси, води до появата на едни „реализирани“ учители, които похапват месо, пият и пушат здраво, а и не отказват на своите последователки, когато не ги принуждават насила. Още по-лошо е, че някои измежду тях имат наглостта да твърдят, че яденето на месо било милосърдие или пък че за „реализирания“ учител нямало значение какво прави, защото нали бил „реализиран“. Някой би се запитал защо изобщо ги пиша тези неща, тъй като всеки от нас с поне малко здрав разум би трябвало веднага да прозре измамата и да не следва подобни лъжеучители. За съжаление опитът показва, че всякакви хора се хващат на въдицата и такива с образование, и умни, и здравомислещи. Оказва се, че никой не е застрахован и някое и друго предупреждение никога не е излишно.

Към продължението.