За Трунгпа Ринпоче

Въпреки заглавието всъщност самият Трунгпа Ринпоче не ме интересува особено. Просто попаднах в един форум на някой, който говореше за него и за неговите изстъпления, и затова потърсих материали за живота му и съответно намерих "Среща със сянката в будистка Америка" от Кейти Бътлър (Encountering the Shadow in Buddhist America, Common Boundary Magazine, 1990 May/June – връзка). Статията е доста поучителна най-малкото заради фактите, които съдържа. Разказва се за това как Трунгпа Ринпоче страдал от алкохолизъм и разюздано сексуално поведение, как понякога говорел пред учениците си с чаша саке в ръка, как много от последователите му станали пияници и всички "будистки" ритуали се придружавали от значителна консумация на спиртни напитки и как накрая починал само на 47 години вследствие от алкохолизма си.

 

В интерес на истината буквално ми стана мъчно, тъй като авторката е описала подробно как е изглеждал въпросният Трунгпа Ринпоче накрая на живота си и няма как да не изпитам състрадание, както бих го изпитал към всеки алкохолик или наркоман, който се е превърнал в роб на привързаността си към опиатите. Последното е точно обратното на онова, което се преподава в будизма, където от практикуващия освен другото се очаква постепенно да намали своето привързване към нещата, които възприема чрез сетивата си.

 

В същата статия се привеждат свидетелства от ученици на Трунгпа Ринпоче, според които той е бил изключително харизматичен, състрадателен, деликатен и т.н и т.н. Всъщност учениците му са били напълно запленени от личността му и не са били способни да разсъждават трезво; дори към края на живота му, когато е било очевидно, че умира от алкохолизъм, те не са можели да повярват, че подобно заболяване може да сполети някой толкова "извисен" и са били склонни да си въобразяват, че тялото му би могло да се излекува по някакъв свръхестествен начин.

 

По тази причина, когато прочета как някой пише, че е срещнал даден тибетски учител и колко прекрасно се бил чувствал в негово присъствие и какъв изключителен човек бил този учител, винаги се притеснявам, защото много по-важно от това как се чувстваме е да проверим дали въпросният учител спазва будистките обети и предписания и дали казаното от него съответства на будистките сутри. И именно на будистките сутри, а не на тантра или на което и да е друго учение, което няма общо с будизма. По този начин няма просто да се водим от емоциите си, които лесно могат да ни подведат, както ясно показва случаят с Трунгпа Ринпоче, а ще се опрем и на разума си, което ще ни помогне да видим нещата малко по-ясно.

 

Впрочем онова, което наистина ме ужасява в цялата история с Трунгпа Ринпоче, е, че и до ден днешен има хора, които твърдят, че той е бил велик будистки учител. Разбира се, вината не е само тяхна, а в много по-голяма степен на Далай Лама, Сакя Тризин, Дилго Кхйенце Ринпоче, Кармапа и др., които вместо ясно да осъдят поведението на Трунгпа Ринпоче, продължават да твърдят, че последният е бил напълно реализиран. Мисля, че това ясно показва за какви шарлатани става дума, които, едно, че нямат общо с будисткото учение въпреки гръмогласните си титли, и, второ, че са готови да толерират подобно поведение само и само да не признаят истината и да запазят собствените си богатства и привилегии.

 

Съжалявам, че с казаното без съмнение ще шокирам много хора, но нека не забравяме, че се намираме в края на епохата на учението на Буда Шакямуни, което означава, че всякакви самозванци и измамници се представят за велики будистки учители и по този начин унищожават истинското учение. В този смисъл, в никакъв случай не трябва да се доверяваме някому само защото последният бил известен или имал много последователи – всички тези неща не означават абсолютно нищо и всеки, който искрено се интересува от будисткото учение, е длъжен лично и внимателно да провери как точно стоят нещата в действителност. Е, поне ако не иска да стане жертва на измама, разбира се!

 

Нека се върна отново към статията на Кейти Бътлър – тя прави много интересен анализ на случилото се, сравнява поведението на хората на Изток и на Запад и в крайна сметка стига до извода, че Трунгпа Ринпоче се е отдал на пиянство и разврат, защото, когато избягал от Тибет и пристигнал в Америка, бил посрещнат като герой и нямало кой да му напомня за задълженията и обетите му, така както това се случвало, докато живеел заобиколен от тибетци.

 

Аз допускам, че анализът е точен и обяснява в голяма степен случилото се, но не мога да не забележа, че излиза, че става дума за най-обикновен човек, който веднъж придобил известност и пари, се е отдал на пороците си. В днешно време има множество примери на хора, които, след като внезапно се сдобият с богатство и слава, изпадат в подобна ситуация и развиват алкохолни и други зависимости.

 

Нека обаче погледнем отново за какъв точно се представя Трунгпа Ринпоче и за какъв го считат останалите уж велики тибетски учители? За 11-ата реинкарнация на Трунгпа Тулку т.е. за някой, който от множество животи е уж велик будистки учител.

 

И какво излиза?

 

Че за един толкова мастит учител е достатъчно да отиде в чужбина, където да се сдобие с пари и слава, за да свърши зле. Това хвърля много сериозно съмнение върху твърденията, че тибетските учители са реинкарнации на предишни учители, което пък от своя страна хвърля също толкова сериозно съмнение дали изобщо и настоящите и предишните учители имат и най-малка представа от будизъм. Съмнително е и доколко става дума за "автентични" приемствености, както гордо твърдят последователите на тибетския "будизъм". Всъщност аз не се и съмнявам, че има приемствености, но те май се отнасят до тантра, пиене, разврат и други съмнителни практики, а не до учението на Буда Шакямуни.

 

Нека накрая обобщя: предвид множеството примери на алкохолизъм и сексуална разюзданост сред "великите" тибетски учители (друг пример е приемникът на Трунгпа Ринпоче – Озел Тенджин ("Osel Tendzin"), който дори успял да се разболее от СПИН и да зарази свои ученици и въпреки това тибетски лами като Калу Ринпоче или Дилго Кхйенце Ринпоче отказали да свалят доверието си от него, което фактически ги превърнало в съучастници), сме в правото си да се усъмним доколко тибетският "будизъм", Ваджраяна или Тантра изобщо има нещо общо с учението на Буда Шакямуни. Може би просто става дума за шарлатани и измамници, които се представят за "будисти", но в действителност преподават нещо съвсем друго, както бихме могли да заключим от ужасяващите резултати.

 

Оставям ви да помислите!