Кой може да практикува будизма?

Наскоро прочетох в един форум как един участник заяви, че явно будизмът бил "елитарно учение, което не е отворено за всеки", а друг участник взе че потвърди това толкова погрешно твърдение.

Аз, разбира се, нямам претенциите да обясня изчерпателно какво е будизмът или как трябва да се практикува - тези обяснения, дадени от просветлени учители, за щастие вече могат да се намерят в интернет и то на различни езици. По-скоро бих се опитал да представя моите собствени съвсем ограничени разсъждения.

И така, будизмът, разбира се, не е практиката на медитация под формата на сложни визуализации, както обичат да практикуват тибетските "будисти", нескончаемо повтаряне на мантри или пък правене на различни мудри т.е. жестове с ръце.

По-общо казано медитацията не е нещо, изобретено от будизма. Тя се е практикувала много преди идването на Буда и до днес се практикува в различни традиции и под различна форма. Някои медитации може да са полезни, но други са направо опасни - има достатъчно случаи на хора, които уж медитирали с цел постигане на "просветление", а вместо това се озовали в психиатрията.

Проблемът се корени в това, че човек трябва да се постарае да разбере целта на даденото упражнение и внимателно да прецени дали онова, което му разправят, съвпада с онова, което установява практически. Ако няма поне най-лек опит да се види общата картина и човек се предовери на някой, само защото онзи носи звучната титла "лама", "ринпоче" или "геше", то последствията могат да бъдат трагични.

След всичко това дали будизмът отрича медитацията?

Не, разбира се! Тя е част от Благородния осмократен път и практикуващият се нуждае от добра концентрация, за да може да напредва по пътя. Да се счита обаче, че е необходима само и единствено медитация е голяма грешка и изкривяване на учението на Буда.

В тази връзка една медитация, която мога да препоръчам с чиста съвест, е рецитирането на името на Буда, наричана още "Помнене на Буда". Тази традиционна техника от школата на "Чистата земя" позволява да се повиши концентрацията и да се натрупат заслуги, които да помогнат за напредък по пътя на будизма. Разбира се, трябва да се има предвид, че е необходимо адаптиране на тази техника на всеки етап от практиката т.е. и тук не става дума за механично прилагане, а за прилагане с мисъл.

Да се върнем там, откъдето тръгнахме - всеки ли може да следва будизма?

Отговорът е очевиден - да! Дори нещо повече - всеки може да подобри кармата си и своите бъдещи прераждания именно чрез практиката на будизма, като обаче тази практика определено не е свързана с носене на причудливи дрехи и шапки, извършване на странни ритуали или обреди и изпълняване на опасни за живота и здравето медитативни техники, а със спазването на определни обети, воденето на морален живот и проявяване на добро отношение към всички живи същества.

Споменатото от мен дотук по никакъв начин не изчерпва практиката на будизма, но пък може да послужи като едно добро начало.

Накрая, понеже споменах за "добро отношение", бих искал да добавя, че нямам предвид някои изкуствени практики на тибетския "будизъм", при които хората се опитват мислено или въображаемо да изпитват "състрадание към всички живи същества", а за истинско добро отношение, което се изразява в това да не навреждаме било с дела, било с груб език на онези, които срещаме, а напротив, да им помагаме, доколкото ни е възможно. Разликата между това "да си представяме как изпитваме състрадание" и наистина да изпитваме състрадание и да го претворим в дела е огромна!