За щедростта

Актът на щедрост има три аспекта - аз, който мога да даря, онова, което мога да даря, и онзи, който може да го получи. В сутрата „Синди гуан дзин“ за щедростта се говори по следния начин:

 

В нея пише, че съществуват три неща - онзи, който е способен да дари, дареното и онзи, който го получава. Всъщност обаче, независимо дали става дума за миналото, настоящето или бъдещето, съществува едно-единствено нещо - истинското аз. В крайна сметка онзи, който дава, само проявява едно желание на истинското си аз, дареният обект е проява на колективната карма, а онзи, който получава обекта, не е различен от истинското си аз. Но след като навсякъде има истински аз (бел. прев. всяко чувстващо същество има истински аз), той нищо не губи и нищо не печели. Самият аз днес стоя в това истинско аз, което е по-голямо от всичко. Осъзнаването на тази истина е най-прекрасният дар, който човек може да направи на всички буди.

Има три начина да се дари: при първия се даряват материални неща, за да се помогне на човек или животно, което се намира в затруднено положение. При втория се преподава кое е истина и кое - лъжа, кое е правилно и кое - не. При третия се премахва страхът в сърцето на другия.

 

Истинската щедрост, която е присъща на бодхисатвите, се състои в безусловни дарения, които могат да стигнат до саможертва.

 

Щедростта се изразява по различен начин:

• Към нашите родители - не може да се говори за щедрост, ако първо не помогнем на родителите си, когато последните се нуждаят от нашата подкрепа.
• Смирено - дарът на онзи, който дарява с чувство на превъзходство, е замърсен от гордостта му и не е истински.
• Към духовните учители, които трябва да уважаваме, но без, разбира се, да приемаме всичко, което казват, на доверие и без внимателно да го обмислим.
• Като помагаме на животните, което всъщност обяснява защо от будистите се изисква да бъдат вегетарианци.
• Като спазваме петте обета на бодхисатвите: да не убиваме, да не крадем, да не прелюбодействаме, да не лъжем, да не приемаме въздействащи върху съзнанието вещества (алкохол, цигари...).
• Като не се ядосваме и гневим.

Щедростта е подобна на това да засадим едно дърво: онзи, който извърши акт на великодушие, посява семе, което ще накара да покълне и да порасне, проявявайки щедрост. За сметка на това, ако някой не е бил особено щедър в миналото, то той ще се сблъска с множество препятствия през живота си и ще му е трудно да постигне концентрация (т.е. решимост да действа по един или друг начин) и мъдрост.

 

В първи том на „Фу шуо фънбие бушъ дзин“ Буда обяснява как трябва да се практикува щедростта:

 

Буда се намираше в Капилаващу, в парк с голяма гора. Заобикаляха го множество монаси. Една монахиня на име Махапраджапати Гаутами[1] поиска да дари нови дрехи на Буда. Тя му каза, че сама ги е изработила и би искала той да ги вземе, за да може тя да получи множество заслуги. Буда ѝ отговори:

„Дай тези дрехи на монашеската общност и ще получиш толкова заслуги, колкото ако ги беше дарила на Буда. “

Махапраджапати Гаутами обаче искаше да дари дрехите само и единствено на Буда и три пъти настоя той да ги приеме, но Буда три пъти ѝ каза да ги предложи на монашеската общност. Ананда, полубрат на Буда, го попита защо не иска да приеме дрехите.

„Ти знаеш, че това е леля ти и че тя се е потрудила доста, за да ги ушие - защо не ги приемеш? 

- Именно, отговори Буда. Тя ми е близка. Днес тя ми предлага дрехи, това е лесно. Ананда, знай, че измежду чувстващите същества онези, които имат вяра в трите съкровища, се срещат рядко. А онези, които имат тази вяра и които спазват петте обета, те пък са едва няколко тук на Земята. Онези, които практикуват щедростта, вдъхват вяра на хората, така че последните вече да не изпитват съмнения по отношение на трите съкровища. Изчезват дори съмненията им по отношение на четирите благородни истини. Днес Махапраджапати Гаутами умее да спазва обетите и вече няма никакви съмнения по отношение на учението: тя върви трудния път и няма никакво съмнение, че той е по силите ѝ.

Ананда, знай, че е възможно да бъдем щедри към:

• болните и страдащите;
• хората, които не спазват обетите;
• хората, които спазват обетите;
• хората с чист ум;
• онези, които скоро ще постигнат първия плод на архат (шротапанна);
• постигналите първия плод на архат;
• онези, които скоро ще постигнат втория плод на архат (сакрадагамин);
• постигналите втория плод на архат;
• онези, които скоро ще постигнат третия плод на архат (анагамин);
• постигналите третия плод на архат;
• бъдещите архати;
• архатите;
• пратиека-будите;
• буда.

Ананда, знай, че ако дариш на болните, ще ти се върне двойно. Ако дадеш на някой, който не спазва обетите, ще ти се върне стократно. Ако дадеш на онези, които спазват обетите, ще ти се върне хилядократно. Ако дадеш на онези с чистите умове, ще получиш обратно сто хиляди пъти повече. Ако дадеш на един шротапанна, ще ти се върне безкрайно повече. Същото важи, ако дариш на всички следващи, включително на Буда - ползите и заслугите ще бъдат безкрайни. Така се сравняват ползите и заслугите, които произтичат от четиринадесетте практики на щедростта.

Ананда, знай, че има седем начина да се покаже щедрост към сангха: да бъдеш щедър към общността на монасите, докато Буда все още е тук и след това след смъртта на Буда; да бъдеш щедър към общността на монахините, докато Буда е тук и след това след смъртта му; да бъдеш щедър към скитащите монаси (санясин), когато Буда вече не е тук; да бъдеш щедър към скитащите монахини, когато Буда вече не е тук; да бъдеш щедър към скитащите монаси и монахини, когато Буда вече не е тук.“

Буда продължи, като обясни на Ананда, че има четири вида чиста щедрост:

 

„Ананда, онзи, който дава, никога не дава нищо[2]; нещото, което дава, не съществува наистина[3]; онзи, който получава, не получава нищо[4]; обектът, който получава, не съществува наистина. Ананда, ако е възможно щедростта да бъде изразена по този начин, то тя вече не е привързана към външното, а е присъща на мислите, думите и поведението.

 

Тялото, думите и мислите на онзи, който смята, че е дал нещо, са нечисти. Практиката му е неправилна. При истинската щедрост нещата трябва да се възприемат по начина, който описах. Същото е в сила за дареното нещо, което не съществува, и за онзи, който получава и който всъщност не получава нищо. Ананда, ако си разбрал това, ти си разбрал каква е чистата щедрост. “ 

 

Махапраджапати Гаутами се изправи и дари дрехите на сангхата. Буда каза на Ананда:  

 

„Онзи, който има вяра в учението и може да практикува щедростта по начина, по който обясних, ще получи неизброими заслуги, които ще са същите, както ако беше дарил на Буда. “ Почитаемият Ананда, Махапраджапати Гаутами и монасите, които чуха думите на Буда, се заклеха да ги спазват.