За суеверията

Като начало бих искал да уточня какво според мен е суеверие: суеверие е да се вярва в нещо или пък нещо да се прави, без да се задават въпроси и без човек да се постарае да разбере защо трябва да се прави това или онова и до какви резултати ще се стигне по този или по онзи начин.
Нека сега видим какво е суеверие в контекста на будизма: наскоро четох в един форум колко било хубаво да се рецитира мантрата на Ваджрасатва, като самият Калу Ринпоче го препоръчвал. Рецитирането уж водело до очистване от всички заблуждения на всички нива, от отрицателни качества като злоба и завист и даже лекувало от хронични заболявания.
Естествено били нужни и специално посвещение, разбира се, тайно, както и визуализация, също предполагам тайна и т.н. и т.н. За сметка на това не бивало да се превежда или по-точно не бивало да се рецитира преводът, а именно оригиналът на санскрит или тибетски.

По принцип, рецитирането на името на Буда носи заслуги, както и например да се рецитира дадена сутра, при условие че последната е автентична. Никой обаче не рецитира неща, които не разбира – не е случайно, че сутрите са преведени на тибетски или на китайски – в крайна сметка е важно да се разбира текстът, доколкото ни е възможно.

Чувал съм, че в тибетския "будизъм" има и други неща като визуализации на "енергии", медитации с цел изпитване на любов и състрадание към всички същества и др., но какъв е смисълът от всичко това? Ако не се разбира защо е необходимо да сме внимателни с околните и защо е необходимо да се спазват обетите, нима е полезно да се насилваме и да си самовнушаваме такива неща? Та нали утре можем да си самовнушим точно обратното и пак да сме сигурни, че сме прави?

В крайна сметка, ако няма здрава основа и истинско разбиране, единственото, което ще се случи, е, че ще затънем здраво в някакви фантазии и илюзии, сякаш и така не си фантазираме достатъчно. Как ще ни помогне да си представяме, че вдишваме и дъхът ни отива на върха на главата и каква връзка има подобно нещо с будизма?
Много просто – абсолютно никаква. Затова е важно да не се предоверяваме на подобни идеи, особено ако ни се преподават срещу солидно заплащане на тайно място и ни се внушава, че ние сме един вид избраници и сме много "по-висши" от другите.

Казано по-общо е важно да си задаваме въпроси и да разбираме защо е необходимо да правим това, а не онова; впрочем задаването на въпроси и търсенето са сами по себе си признаци за напредък. Няма нищо по-страшно от хора, които си мислят, че всичко им е ясно и това, при условие че дори не са способни да сдържат например гнева си или да спазват най-елементарни правила на поведение. В мига, в който си повярваме, че всичко ни е ясно, развитието ни спира и всъщност започва деградация.
Дано никога не изпадаме в такава ситуация!