За медитацията в будизма

Тук ще се върна на нещо, за което вече писах, но предвид важността му мисля, че не е лошо да се повтори. Освен това да припомня, че става дума само за мои разсъждения т.е. моля, приемете ги като представяне на една малко по-различна гледна точка.

А защо "по-различна гледна точка"? Защото в интернет, в книгите, в интервютата на "будистките авторитети" и т.н. много често ще се сблъскате с едно неточно твърдение, а именно, че медитацията е най-важното и основно нещо в будизма и че чрез нея се постига спокойствие, щастие, просветление и каквото друго му се иска на съответния четящ или зрител.

Нека обаче си припомним нещо, което е безспорно и което никой не би посмял да отрече - още преди идването на Буда Шакямуни медитацията е била позната и широко практикувана от последователите на Ведите (Индуизма). Нещо повече, някои от най-известните ученици на Буда Шакямуни са били последователи на тогавашните школи и са имали изключителни постижения в медитацията, включително, както се твърди в свещените текстове, свръхестествени способности.

В такъв случай защо е било нужно да идва Буда Шакямуни, за да преподаде своето учение, и защо тези толкова талантливи практикуващи са станали негови последователи само след един дебат с него? Очевидно нещата съвсем не се изчерпват само с медитацията, независимо колко високо ниво на концентрация е постигнато.

С това, разбира се, не бих искал да отрека практиката на медитацията, която е част от Благородния осмократен път и е един от шестте парамита.

В същото време има много други неща, които трябва да се съблюдават и практикуват, и в този смисъл е абсолютно неприемливо да се твърди, че медитацията е най-важният компонент на практиката, който без съмнение ще доведе до успех. За съжаление, някои лами и ринпочета стигат дотам в заблудите си да твърдят, че ако човек има много добро медитативно ниво и притежава свръхестествени способности, то той няма нужда да спазва основните обети т.е. може да яде месо, пие алкохол и изобщо да води неморален живот. Подобни твърдения са не само абсурдни, а на всичкото отгоре нанасят огромна вреда на Дхарма (учението на Буда Шакямуни).

Всъщност онези, които имат добро медитативно ниво, трябва да са особено внимателни да не се заблудят, че са просветлени, като объркат някое медитативно постижение с просветлението. Не бива да се забравя, че, колкото и добре да медитираме, състоянието, в което влизаме, има начало и съответно - край. В този смисъл няма как да се говори за просветление, тъй като очевидно става дума за нещо нетрайно.

Също така много от техниките за медитация се представят за "будистки", като всъщност става дума за "стандартни" техники, които се използват и в йога например. Някои от тях могат да са умерено полезни например за развиване на по-добра концентрация, други могат да не послужат за абсолютно нищо, а трети да са направо опасни. Неправилната практика на медитацията може да се окаже пряк път към психиатрията, като в тази връзка ви моля да не практикувате например рецитирането на прочутата мантра "ом мани падме хум". То не води до никакъв напредък в будизма, а напротив резултатите са крайно неприятни.

Всъщност единственият метод, който мога да си позволя да препоръчам на интересуващите се от будизъм, е помненето на буда, известно още като рецитиране на името на буда. Ако се спазват внимателно указанията и се вникне в същността му, този метод може да се окаже изключително полезен и напълно безопасен.

И така, нека обобщя: медитацията е важна, тъй като за практиката на будизма е необходима добра концентрация, но в никакъв случай не е достатъчна сама по себе си и към нея трябва да се подхожда внимателно.

А да, и в тази връзка да добавя едно последно нещо - медитацията си е точно концентрация. Напоследък сякаш е модерно поне според някои да се твърди, че медитация е мислите да скачат от обект на обект или пък медитацията се "случвала", а не се правела. Всъщност мислите ни и без друго скачат непрекъснато насам-натам и ако това беше медитация, то не би имало никаква нужда да се практикува каквото и да било. Същото се отнася и до "случването" - ако нещата просто се случваха, нямаше да има нужда да правим каквото и да било, което между другото е точно обратното на онова, което се очаква от желаещите да следват учението на Буда Шакямуни.