Разсъждения във връзка с Калама сутра

„Онзи, който се отклони дори само на една дума от тази сутра, вече е попаднал в лапите на демоните.“

 

 Традиционно се казва, че „Будите не одобряват буквалната интерпретация на сутрите“. Но онзи, който иска да разбере смисъла, трябва да внимава за всяка дума, защото и най-малкото отклонение от текста би означавало, че вече четем еретични идеи, а не словата на Буда. В будистките сутри се използват думи, за да се обясни истината, дълбокият смисъл на света. Този смисъл е толкова дълбок, че да се стигне до него е особено трудно. Става дума за истинското аз, за същността на Буда. Този смисъл няма как да бъде схванат чрез изчитането на няколко сутри или като се слушат учителите и е напълно излишно да бъде търсен в дискусионните форуми. Просветлението няма как да бъде постигнато по този начин и до разкриването на истинското аз, тази безначална дхарма, не се стига по тези общодостъпни пътища. Истинското аз не чува, но без него никой не може чува. То не говори, но без него няма думи.

 

В Диамантената сутра можем да прочетем следния откъс:

 

„Субхути, рече Буда, не казвай никому, че съм говорил за учението. Защо? Защото ако някой дойде и каже „Буда разпространи учението“, то той клевети Буда. Субхути, онзи, който твърди подобно нещо, не разбира какво казвам. Всъщност няма нито една дума, която да изразява учението - това е единственият начин да се изрази учението.“

Буда е преподавал в продължение на 49 години. Провел е над триста конференции. И въпреки това не е казал и една дума. Ако някой внимава за думите, без да е разбрал основния смисъл на учението на Буда, то, когато се опита да ги интерпретира, всички ще разберат, че нищо не е разбрал. Ако обаче се отклони и за момент от сутрата, ако не обърне внимание дори само на една дума, сутрата ще изгуби целия си смисъл и ще се превърне в ерес.

 

Един приятел наскоро ми говори за Калама сутра, като каза, че това е една от най-важните сутри на Буда най-вече заради един доста известен на Запад пасаж, който уж напомнял либералния индивидуализъм, близък до западната мисъл. В този пасаж се наблягало на необходимостта да се съмняваме във всичко, да вярваме в това, в което имаме желание да вярваме, особено в теории, които ни носят някаква полза (и обратно, не бивало да приемаме теории, от които нямаме изгода). Четейки този пасаж, хората започват да мислят, че будизмът е религия, която приканва всичко да се търси самостоятелно и да се затворим в един натрапчив скептицизъм, който стига дотам, че да откажем да повярваме в думите на Буда. Единственото правилно нещо е да вярваме в себе си.

 

Приятелят, който спомена тази сутра, ми каза, че текстът съдържа десет основни точки:

 

1.    Съмнявайте се в това, което ви казват хората.

 

2.    Съмнявайте се в автентичността на традициите.

 

3.    Съмнявайте се в достоверността на информацията, която се разпространява около вас.

 

4.    Съмнявайте се в това, което казват свещените текстове.

 

5.    Съмнявайте се във всички логични разсъждения.

 

6.    Съмнявайте се във философията.

 

7.    Съмнявайте се в собствените си мисли.

 

8.    Съмнявайте се във всички общоприети концепции, хипотези и идеи.

 

9.  Съмнявайте се в хорските слова, дори да са на най-известните личности.

 

10. Съмнявайте се в думите на онзи, който считате за ваш учител, гуру и дори в словата на Буда.

 

Знаете ли колко се изненадах, когато моят приятел ми изреди тези десет точки? Аз практикувам будизма и, въпреки че практиката ми е посредствена, мога веднага да заявя, че тези десет твърдения не идват от Буда, защото подобни идеи само биха усилили значително съмненията, които практикуващите вече и без това имат. На всичкото отгоре, това е практика, която развива егоизма, тъй като човек бива насърчаван да практикува само онова, което му допада. Това по никакъв начин не му помага да има доверие в Буда и увеличава разстоянието, което го дели от просветлението.

 

Защо? Нека ви обясня.

 

За да се постигне първият плод на шравака, в будизма се казва, че трябва да се разсекат трите възела т.е. привързването към илюзиите по отношение на истинското аз, привързването към погрешните и объркани възгледи за учението и привързването към погрешното разбиране на практиката. Шраваката, който разсече тези три възела, се отървава от съмненията.

 

Ако обаче следваме препоръките в Калама сутра, то трябва да се съмняваме във всичко, включително в истините, посочени от Буда, така че в резултат на произтичащия от това скептицизъм, ще си останем с объркани възгледи. Излиза, че съгласно тази сутра всичко може да е грешно и съответно зареден с подобни съмнения човек няма как да следва думите на Буда и да напредва по пътя на практиката.

 

Да вземем един пример. Да предположим, че вземете колата си, за да отидете в Букурещ, където не сте ходили никога преди. Обаче не вярвате на пътната карта, съмнявате се в автомобилния навигатор и нямате доверие на указателните табели край пътя. Е, как ще стигнете до Букурещ? Ако имате късмет, може и да успеете, с тази разлика, че даже и да стигнете там, пак ще се съмнявате дали наистина сте в Букурещ! В крайна сметка, дори и да сте в Букурещ, няма да сте наистина там!

 

Аз проверих превода на английски на Калама сутра. Първите стихове на сутрата обясняват, че жителите на едно селище, наречено Калама, се срещнали с Буда, за да му задават въпроси. На един от въпросите Буда отговорил така:

 

„О, жители на Калама, вие се съмнявате, не мога да го отрека. Вие изобщо не сте сигурни. Не вярвайте на онова, което казва традицията, което сте чули, което пише в текстовете; не вярвайте на вашите разсъждения или усещания. Не вярвайте и на някой, понеже ви е учител. Трябва сами да разберете кои доктрини са непоследователни и несвързани, кои ще получат обвинения или ще бъдат разкритикувани от мъдреците. Накрая ще разберете, че следването на тези доктрини води до страдание и те трябва задължително да бъдат отхвърлени.

О, жители на Калама, помнете моите слова. Не вярвайте на онова, което казва традицията, което сте чули, което пише в текстовете, не вярвайте и на вашите разсъждения или усещания. Не вярвайте и на някого, само защото ви е учител. Трябва сами да определите и разберете кои доктрини са добри, които няма да бъдат критикувани от никой, ще бъдат похвалени от мъдреците и ще донесат на онзи, който ги практикува, мир и щастие. Щом откриете такава доктрина, практикувайте я и се придържайте към нея.“

Посоченият цитат съдържа множество проблеми от гледна точка на будизма. Буда непрестанно е повтарял, че животът е изпълнен със страдания. В никоя друга сутра Буда не приканва хората да търсят мир и щастие.

 

Трите печата на учението на Буда са следните: всички феномени са нетрайни, в никоя дхарма (проявление) няма аз и накрая, че нирвана е абсолютна тишина. Този цитат от Калама сутра, в който се претендира, че трябва да се стремим към мир и щастие, и да видим в това нашето истинско аз, не съответства на трите печата. Въз основа на трите печата лесно можем да кажем, че този цитат няма нищо общо с учението на Буда.

 

Проверих също така в сборниците със сутри, преведени на китайски. В сборника Агама сутра намерих Калама сутра под заглавието Циелан дзин. Там четем следното: народът Циелан дошъл да говори с Буда, тъй като хората изпитвали съмнения по отношение на практиката на определени монаси, които познавали. Буда ясно им обяснил петте обета и ги приканил да ги спазват. За сметка на това, посоченият по-горе цитат за непрестанните съмнения по отношение на всичко напълно отсъства от сутрата.

 

Така че, ако се промени и само една дума от дадена сутра, то сутрата се превръща еретичен текст. Заради този изцяло измислен пасаж, който разгледахме, будизмът е изгубил много искрени практикуващи. Надяваме се, че това, което ви обясних, ще помогне на други практикуващи и ако има и най-малката полза, нека всички да я получат. Нека учението на Буда просъществува възможно най-дълго!

 

АМИТОФО!