Нихилизъм и етернализъм - какво представляват тези погрешни възгледи?

Както обещах, сега ще представя нихилизма и етернализма - два възгледа, които будистът трябва да избягва на всяка цена. Преди това обаче бих искал да предупредя, че това, което ще кажа, отразява само моето разбиране към момента, т.е., моля, не приемайте думите ми безрезервно.

И така, какво е нихилизъм?

Съществуват различни определения, има дори такова политическо движение от 19 век, но в случая бих искал да поговорим за нихилизма от гледна точка на будизма. Нихилизмът е просто възгледът, че нещата се случват случайно и без някаква определена причина.

Някой веднага би възразил, че едва ли има някой, който да вярва на подобно нещо, така че едва ли има смисъл да коментираме този въпрос. Е, да, вярно е, че например в науката се говори за закони и закономерности и съответно не става дума за нихилизъм. Също така във всекидневния ни живот, ние сме наясно, че ако не ядем, ще огладнеем, че ако се държим лошо с някой, то има шансове, той да ни отвърне със същото и... Стоп! Ето го разковничето: "има шансове" т.е. има вероятност и всъщност и науката работи с вероятности, всички ние работим с вероятности и си казваме това е по-вероятно, а онова - по-малко. С други думи ние всички вярваме повече или по-малко в случайността. Това между другото е особено забавно в науката, където въпреки че учените, както казах, извеждат всякакви закономерности, все пак вярват в случайността и я отчитат при научните изследвания. Или казано по друг начин, онова, за което все още нямаме обяснение или за което не сме извели зависимост, приемаме за случайно.

Какво се казва в будизма по този въпрос? Казва се, че всички феномени (наричани "дхарми") са продукт на причини и всички ние и всичко, което ни се случва, е следствие от нашите мисли, думи и дела, като всяко следствие на свой ред става причина за следващо следствие. С други думи, няма място за случайност, което, разбира се, не означава, че всичко е предопределено. Във всеки един момент ние сме способни да променим нашата бъдеща карма т.е. това, което ще ни се случи в бъдеще, макар че няма как да избегнем плащането на дълговете, които сме натрупали. Въпреки това можем да влияем върху "големината" на кармичните плодове, които се появяват в момента. С други думи, няма как да избегнем изплащането на дълговете, но от нас зависи дали лихвата ще е голяма или малка. В този случай можем да използваме една метафора - посятите семена ще дадат плод, но размерът на плода ще зависи от това дали почвата е плодородна и дали има достатъчно вода и слънце.

Какво би означавало да имаме нихилистични възгледи във връзка с учението на Буда? Просто да вярваме, че без да спазваме обетите т.е. да не причиняваме вреда на другите (напр. да ядем месо), да не лъжем, да не крадем, да не прелюбодействаме и да не приемаме упойващи вещества (напр. алкохол), някак си ще успеем да напреднем в нашата практика. Или както вярват ламаистите т.е. последователите на тибетския "будизъм", че един ринпоче или лама може да яде месо или да прелюбодейства, защото е много "напреднал" и това по никакъв начин не наврежда, което, разбира се, е пълен абсурд. Някои си мислят, че само като разсъждават и медитират, но без да спазват обетите, ще успеят да се просветлят, други пък полагат обетите, които след това нарушават, и дори обясняват, че това не е никакъв проблем. Разбира се, може да се случи човек да наруши даден обет, но се очаква все пак да се разкае и да се опита да подобри практиката си, а не да обяснява, че това е нормално.

А сега, какво е етернализъм?

От гледна точка на будизма, етернализъм е да се вярва, че физическото тяло или пък една личност т.е. нейните мисли и разбирания могат да бъдат вечни.

Какво означава това на практика? Например всеки, който вярва, че е възможно да съществува някаква вечна личност, която да е създала всичко, очевидно отговаря на определението за етерналист. Към тези възгледи спада и вярата, че човек може да получи нетленно тяло и да пребивава завинаги на някакво определено мясо.

По-интересното е обаче, че при ламаистите т.е. последователите на тибетския "будизъм" освен нихилистични можем да открием и етерналистични идеи, които, разбира се, противоречат на учението на Буда Шакямуни. Например тибетските "будисти" с удоволствие говорят за постигането на така нар. "тяло-дъга", която било вечно и било признак на голям напредък. Вярват, че биха могли да постигнат някакво вечно състояние на съзнанието чрез медитация, което е абсурдно. Когато медитираме ние влизаме в определено състояние т.е. има начало и следователно ще има край т.е. в даден момент ще излезем от медитация.

Разбира се, не казвам, че е лесно - човек обикновено се лута между нихилизма и етернализма и именно затова в продължение на толкова години Буда Шакямуни е говорил и преподавал Средния път, онова, което е отвъд крайностите. На нас просто ни остава да следваме неговото учение, неговата Дхарма, и да се постараем да открием този среден път, избягвайки капана на нихилизма и на етернализма.