Просветлението - какво е това?

Напоследък в много книги, статии и форуми по интернет се говори за просветлението. Изказват се всякакви теории от представители на различни учения, ламаисти и тантристи, и всеки предлага собствения си метод за постигане на просветление.

От гледна точка на будизма просветлението е просто намиране на истинското "аз", което по дефиниция е вечно и трайно, тъй като всяко променливо и нетрайно "аз" се приема за фалшиво.

При това трябва да се избегнат два капана:

Първият е капанът на етернализма - т.е. да се приеме за истинско "аз" или че е вечно физическото тяло, мисловното съзнание (онова, благодарение на което можем да разсъждаваме) или дори нашите нагласи, чувства и т.н. Разбирането, че физическото тяло не е вечно е лесно, тъй като е очевидно, че то може да оцелее само ограничен брой години и няма как да бъде нашето истинско "аз".

В резултат, повечето учения се концентрират върху мисловното съзнание и казват, че просветлението се постига, когато човек няма мисли. Наистина съществуват състояния - т. нар. четири нива на дхяна, при постигането на които е възможно постепенното елиминиране на мислите. Тези състояния се постигат чрез медитация, подобна на онази, която се преподава в йога. Абсурдното в случая е, че често най-големите поддръжници на тезата, че просветлението се постига чрез медитация и спиране на мислите, не са постигнали дори първо ниво на дхяна, при което няма мисли, свързани с езика, а се запазва само една друга по-фина мисъл или т. нар. "наблюдател" . Така или иначе, дори високото ниво в медитацията не гарантира по никакъв начин, че човек е успял да се освободи от грижите си, да премахне желанията си (били те плътски или духовни) и наистина да тръгне по пътя на Буда. Всъщност медитацията в този случай се използва за бягство от реалността - докато е в медитация, човек забравя за проблемите, само за да го връхлетят с нова сила щом излезе от нея.

Вторият капан е капанът на нихилизма. Това е разбирането, , че всичко се опира на пустотата и възниква от нея. От подобни пусти приказки няма особена полза и в крайна сметка, хората, които говорят за пустота, продължават да си живеят по старому, като си мечтаят, че един ден ще "осъзнаят" пустотата и ще се просветлят.

Истинското просветление не е нито етернализъм, нито нихилизъм, а средният път, за който говори Буда, а именно - Татхагатагарбха. Тази така наричана осма виджнана или Алая виджнана съдържа в себе си всички кармични семена на дадения индивид и всичко около него или вътре в него е нейна проекция, обусловена от кармата. Последователят на Махаяна практикува шестте парамита[1] и един ден открива своята Татхагатагарбха. От този момент той е просветлен, защото наистина знае, че тялото , мислите, желанията, чувствата му са само прояви на кармичните семена, че не са вечни и следователно не си струва да се привързва към тях, и може да започне да изучава връзките между нещата и точните механизми на кармата. Като почиства своята Татхагатагарбха от заразените кармични семена[2], той в крайна сметка постига нивото на Буда.