Как да не попаднем на мошеник? (продължение)

Сетих се, че заглавието е малко неточно или поне би било добре да уточня какво точно имам предвид. Всъщност не всички учители, които преподават неправилна дхарма, са мошеници т.е. не всички го правят нарочно и с цел да извлекат някаква финансова или друга изгода.

Напълно е възможно някой от тях искрено да си вярват. Лошото е, че независимо дали си вярват или не, вредите, които нанасят на Дхарма са съвсем реални, и в резултат последствията за тях ще бъдат твърде неприятни.

За какво друго трябва да се внимава?

Например, за евентуалната пропаст между теорията и практиката. Подобни учители често говорят например за "пустота" и за това, че дхармите са нетрайни, което безспорно е така. След това обаче изведнъж започват да предлагат разни упражнения за дишане или за концентрация върху някоя точка, които, едно, че се срещат в йога, даоизма и други учения, различни от будизма, но и освен това не представляват никакъв интерес за практикуващия будизъм.

По какъв начин едно дихателно упражнение или концентрация върху някаква точка или пък повторения на някаква мантра или дори правенето на дадена мудра ще ни помогнат да си дадем сметка за нетрайността на нещата? Как ще ни помогнат да премахнем привързването си?

Отговорът естествено е "ами, никак!". Най-много да вземем да се привържем към някоя въображаема точка по тялото ни. Между другото има една много известна мантра "Ом мани падме хум", която много се цени в някои тибетски школи, и хората даже суеверно вярват, че биха имали голяма ползва от нейното повторение. Това, разбира се, е лъжа и е най-добре да избягваме да я рецитираме, тъй като неприятните последици от това ще бъдат съвсем реални.

В тази връзка се сетих, че бях чел едно интервю на Далай лама, в което последният съвсем сериозно обясняваше, че например кихането или сексуалният акт биха могли да помогнат на практикуващия да постигне напредък по пътя. Не помня къде четох интервюто, но същото се повтаря например в книгата "How to Practice: The Way to a Meaningful Life", така че определено не си измислям. Там отново се оправдава яденето на месо и пиенето на алкохол от страна на "напреднали" практикуващи, което междувпрочем било "жертвоприношение" за "божествата" на мандалата. Мисля, че е доста очевидно за какви низши духове става дума, след като имат нужда от месо и алкохол, и, разбира се, те нямат нищо общо с будизма, но мисля, че се отклоних.

Да се върнем на твърденията на Далай лама, че сексът може да помогне за практиката на будизма. Това са съвсем очевидни тантра твърдения, например един друг тантрист - Ошо - разправя същите неща в книгите си. С други думи, подобни глупости нямат нищо общо будизма, а с тантра и, ако някой иска да следва учението на Буда Шакямуни, би трябвало грижливо да избягва подобни практики.

А какъв е проблемът всъщност? Та нали се твърди, че това помага за концентрацията?

Много просто - първо, подобни неща противоречат на думите на Буда Шакямуни в Шурангама сутра.

Второ, хората, които наистина практикуват медитация и то без дори да са свързани с будизма, са наясно, че чрез обикновена седяща медитация могат да се постигнат състояния на много по-дълбока концентрация, отколкото по време на оргазъм например.

Трето, сексът и без друго е нещо, към което ние хората сме много привързани и едва ли е особено умно да се привързваме още повече, като прекаляваме с него и претендираме, че го ползваме за "духовен" напредък. Да си припомним, че целта в будизма е да премахнем привързванията, а не да създаваме нови или да усилваме тези, които вече имаме.