Далай лама - светец или мошеник?

Всички сме чували и чели за Далай лама, виждали сме го по телевизията и образът, който се представя обикновено, е на един мъдър и свят човек, борещ се за свободата на Тибет.

Реалността обаче е малко по-различна:

Далай лама е глава на школата на жълтите шапки (една от четирите съществуващи днес школи на тибетския ламаизъм, наричан неправилно будизъм), която в продължение на векове е упражнявала политическата власт в Тибет. С идването на китайските комунисти Далай лама и неговите поддръжници губят властта си, което е и причината да избягат в чужбина, както са правели и правят и днес лидерите, които по някаква причина бъдат свалени в родината си.

Дали феодализмът, в който е живеел Тибет, преди идването на комунистите, е бил по-добър от сегашния режим не е ясно, въпреки разпространените днес мнения, че преди Тибет е бил един вид "райско кътче". За щастие вече има достатъчно статии[1] и книги[2], които говорят за ширещи се с благословията на Далай лама и неговото обкръжение робовладелски практики, крепостничество и непосилни данъци. Дори някои тибетци смятат, че китайските комунисти са освободили тяхната родина от режима на ламите, което доста се разминава с официалната версия, внушавана ни досега. Вероятно си заслужава да споменем и насилственото унищожаване на школата Джонанг от петия Далай лама, което трудно може да се приеме за "високо духовен" акт.



В крайна сметка, става очевидно, че Далай лама е един политически лидер с всички качества и недостатъци, присъщи на лидерите, и няма причини се поставя на пиедестал.

Нещо повече - учението на школата на жълтите шапки т.е. на Далай лама в никакъв случай не може да се нарече будизъм, тъй като се опира на Ваджраяна т.е. на сексуални практики и кланяне на демони, като черпи  своите идеи от нихилистичните възгледи на школата Прасангика Мадхямака, че основата на всичко е пустотата т.е. не съществуват причини за възникването на света и следователно се поставя под въпрос самата причинно-следствена връзка на кармата. Всъщност тибетските ламаисти по много интересен начин съчетават етерналистични и нихилистични възгледи, като така и не откриват средния път, на който ни учи Буда. В тази връзка понятието "тибетски будизъм" е съвсем неправилно и вместо него би  трябвало да се използва "тибетски ламаизъм", за да не се заблуждават хората.