Възгледите на Прасангика Мадхямака са в основата на тибетската школа на жълтите шапки т.е. на школата на самия Далай лама. За съжаление тези възгледи са директен резултат от погрешните
интерпретации на идеите на Нагарджуна от страна на Чандракирти и на Цонкапа.
За какво става въпрос накратко? Според школата Прасангика Мадхямака в основата на всичко е пустотата, което от една страна е нихилистично схващане, а от друга - етерналистично, тъй като в същото
време се твърди, че тази пустотата е вечна.
Подобна интерпретация естествено води до абсурдното схващане, че няма причина за възникването на света, тъй като всичко е пусто и се отрича кармичната връзка между причините и следствията.
Попадналият в мрежите на това лъжливо учение последовател губи шансовете си да се просветли т.е. да срещне Татхагатагарбха, тъй като дори не вярва в нейното съществуване и следователно за него
става невъзможно да изучава различните мъдрости и механизми на кармата и един ден да постигне нивото на Буда.
Тибетските лами обаче не се ограничават с тези безмислени спекулации относно пустотата, но и на всичкото отгоре активно се стремят да я постигнат най-вече чрез сексуални практики. Те си
въобразяват, че ако чрез практиката на йога успеят да контролират сексуалния акт, то ще изпаднат в особено състояние без мисли и това ще им донесе просветление и
ще познаят пустотата, за която толкова говорят. За съжаление подобно разбиране, че липсата на мисли води до просветление, означава, че практикуващият смята, че може да се освободи чрез мисловното
си съзнание т.е. че то е вечно и по този начин пада в капана на етернализма.
